И мачове гледам, и стихове пиша.
Във стаята вече почти не се диша.
Светът ни е футбол. Светът ни е топка.
И цял съм в психоза. Играта е клопка.
Животът е топка! И с крак да го ритам,
аз в него живея, за него ще питам.
Играта е сила и хитрост, и нерви.
Отборът е ясен: играчи с резерви.
И силният - силен, а слабият губи.
Използват се хватки и нежни, и груби.
Но тази игричка живота осмисля.
И гледам го мача... Наум си го мисля:
макар да е сила и хитрост, и нерви
аз да съм в играта, а други - резерви.
Започва реклама... Не сменяй канала!
За всички е ясно, че следва финала...
© Никола Апостолов Все права защищены