И мачове гледам, и стихове пиша.

Във стаята вече почти не се диша.

Светът ни е футбол. Светът ни е топка.

И цял съм в психоза. Играта е клопка.

Животът е топка! И с крак да го ритам,

аз в него живея, за него ще питам.

Играта е сила и хитрост, и нерви.

Отборът е ясен: играчи с резерви.

И силният - силен, а слабият губи.

Използват се хватки и нежни, и груби.

Но тази игричка живота осмисля.

И гледам го мача... Наум си го мисля:

макар да е сила и хитрост, и нерви

аз да съм в играта, а други - резерви.

Започва реклама... Не сменяй канала!

За всички е ясно, че следва финала...