23 февр. 2009 г., 08:42

Световъртеж

765 0 17

Еднопосочно живея

и все жадувам, не крия,

там, до безкрая да стигна!

Като порой ще се стичам,

по груби камъни преминала

и пречистила водите си!

Като светулка ще мигам,

поискала да приличам и на птиче,

все не изменяло на полета си!

Там, до безкрая!

Където света ще преоткривам в бяло!

С танц снежинков,

всред белоцветна, вишнева омая!

                             Посветено на рожденния ден на по-голямото ми момче,

                             Павлин - с много обич!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...