23.02.2009 г., 8:42

Световъртеж

761 0 17

Еднопосочно живея

и все жадувам, не крия,

там, до безкрая да стигна!

Като порой ще се стичам,

по груби камъни преминала

и пречистила водите си!

Като светулка ще мигам,

поискала да приличам и на птиче,

все не изменяло на полета си!

Там, до безкрая!

Където света ще преоткривам в бяло!

С танц снежинков,

всред белоцветна, вишнева омая!

                             Посветено на рожденния ден на по-голямото ми момче,

                             Павлин - с много обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...