23.02.2009 г., 8:42

Световъртеж

760 0 17

Еднопосочно живея

и все жадувам, не крия,

там, до безкрая да стигна!

Като порой ще се стичам,

по груби камъни преминала

и пречистила водите си!

Като светулка ще мигам,

поискала да приличам и на птиче,

все не изменяло на полета си!

Там, до безкрая!

Където света ще преоткривам в бяло!

С танц снежинков,

всред белоцветна, вишнева омая!

                             Посветено на рожденния ден на по-голямото ми момче,

                             Павлин - с много обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...