10 окт. 2019 г., 07:42

Светулка

1K 0 0

Светулка прелита нощес,
И пърха с криле през мъглите.

И щом я види човек,
веднага си спомня звездите.

Че много мечти е забравил,
И често оставал е сам.

И тежка тъга натоварил,
Връз рамене и ум разпилян.

А светулката леко примигва,
И подсеща, ту тебе ту мен.

Че нощта неусетно си тръгва,
И пристига неизвестния ден.

А във него са млади мечтите,
И живота е бърз и кипи.

Но ти не забравяй звездите,
В осветените нощтни мъгли.

Че от тях най-се сеща човека,
За забравени чисти мечти.

А светулката прави пътека,
И напомня, че има и дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Орлин Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...