Светулка прелита нощес,
И пърха с криле през мъглите.

И щом я види човек,
веднага си спомня звездите.

Че много мечти е забравил,
И често оставал е сам.

И тежка тъга натоварил,
Връз рамене и ум разпилян.

А светулката леко примигва,
И подсеща, ту тебе ту мен.

Че нощта неусетно си тръгва,
И пристига неизвестния ден.

А във него са млади мечтите,
И живота е бърз и кипи.

Но ти не забравяй звездите,
В осветените нощтни мъгли.

Че от тях най-се сеща човека,
За забравени чисти мечти.

А светулката прави пътека,
И напомня, че има и дни.