Светулки
Среднощ дочула се е новина,
сред блато във вековната гора,
знак лунно-календарно положителен,
от днес светулките са в периода размножителен.
Комарите наскачаха в тревата,
Приготвят се и точат там жилата,
по дребни гащи, кръстовете стягат,
приготвят се, светулки да налягат.
Водачът им, Комарко, Цар – фурия,
Напърчен, здрав юнак и мераклия,
Погледне ли светулка клета, страстно,
крака треперят, чак фенерът ú угасва.
Поведе царят своята дружина,
Към горските поляни с дъх на маточина,
Светулките с фенер дават сигнали,
че вече са за ласки зажаднели.
Сред смях и песни в тъмната гора,
светулки със комари в росната трева,
натискаха се, гонеха, бръмчаха,
Кога изчезна царят – не видяха.
Намериха го в дола в тъмен гьол,
Комарко кисне в кал по задник гол.
Добре ли си, царю?
Добре съм. Но ... меракът изфиряса,
светулка след светулка, та ... на горския на фаса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марко Все права защищены
