Светулки
Среднощ дочула се е новина,
сред блато във вековната гора,
знак лунно-календарно положителен,
от днес светулките са в периода размножителен.
Комарите наскачаха в тревата,
Приготвят се и точат там жилата,
по дребни гащи, кръстовете стягат,
приготвят се, светулки да налягат.
Водачът им, Комарко, Цар – фурия,
Напърчен, здрав юнак и мераклия,
Погледне ли светулка клета, страстно,
крака треперят, чак фенерът ú угасва.
Поведе царят своята дружина,
Към горските поляни с дъх на маточина,
Светулките с фенер дават сигнали,
че вече са за ласки зажаднели.
Сред смях и песни в тъмната гора,
светулки със комари в росната трева,
натискаха се, гонеха, бръмчаха,
Кога изчезна царят – не видяха.
Намериха го в дола в тъмен гьол,
Комарко кисне в кал по задник гол.
Добре ли си, царю?
Добре съм. Но ... меракът изфиряса,
светулка след светулка, та ... на горския на фаса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марко Всички права запазени
