velikataniki (Николина Милева)
209 6868
19 окт. 2014 г., 12:28  

Светулките не вярват във химери 

  Поэзия » Другая
883 0 5

Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат
една на друга във вековна вярност.
Зад ъгъла през мрака има път
и аз разбирам своята безкрайност.
Завивам със несигурни нозе.
Крилете ми са сигурни обаче,
защото зимата отдавна взе
единствения повод да заплача.
И кътам от зората на света
под потната си пазва твойто вчера -
убийството на всички мои лета.
Светулките не вярват във химери.
Зад ъгъла през мрака има път.
Горещото ме щави като в пъкъл.
На двора две светулки се кълнат
и спорят с мене, че светът е кръгъл.

© Николина Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво. Много красиво. Поздравления
  • Дълбоко чувство и надежда струи от стихотворението.Харесах!
  • Лъчезарно
  • Очудвам се, че няма коментари под това чудесно стихотворение, при това наградено!Поздравление, Ники!
  • Хубаво, образно!
    Само тук нещо ме спъва:
    "убийството на всички мои лета."

    Може би може да е само:
    " убийството на моите лета"

    Знаеш, че предложението ми е неангажиращо - авторът винаги има последната дума за думите си.
Предложения
: ??:??