Светулките не вярват във химери
Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат
една на друга във вековна вярност.
Зад ъгъла през мрака има път
и аз разбирам своята безкрайност.
Завивам със несигурни нозе.
Крилете ми са сигурни обаче,
защото зимата отдавна взе
единствения повод да заплача.
И кътам от зората на света
под потната си пазва твойто вчера -
убийството на всички мои лета.
Светулките не вярват във химери.
Зад ъгъла през мрака има път.
Горещото ме щави като в пъкъл.
На двора две светулки се кълнат
и спорят с мене, че светът е кръгъл.
© Николина Милева All rights reserved.
