Светулките не вярват във химери
Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат
една на друга във вековна вярност.
Зад ъгъла през мрака има път
и аз разбирам своята безкрайност.
Завивам със несигурни нозе.
Крилете ми са сигурни обаче,
защото зимата отдавна взе
единствения повод да заплача.
И кътам от зората на света
под потната си пазва твойто вчера -
убийството на всички мои лета.
Светулките не вярват във химери.
Зад ъгъла през мрака има път.
Горещото ме щави като в пъкъл.
На двора две светулки се кълнат
и спорят с мене, че светът е кръгъл.
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво. Много красиво. Поздравления
-
Дълбоко чувство и надежда струи от стихотворението.Харесах!
-
Лъчезарно
-
Очудвам се, че няма коментари под това чудесно стихотворение, при това наградено!Поздравление, Ники!
-
Хубаво, образно!
Само тук нещо ме спъва:
"убийството на всички мои лета."
Може би може да е само:
" убийството на моите лета"
Знаеш, че предложението ми е неангажиращо - авторът винаги има последната дума за думите си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
