14 дек. 2008 г., 23:03

Светъл лъч от душата

707 0 1
Искаш ли със теб да бродим
по пътеки стръмни и дълбоки?
Искаш ли със теб да ходим
по неумолими друми?

Слънцето ли ярко грее,
или пък сърцето пее?
В съня си силно пея
и с неохота очите си отварям.

Луна червена щом изгрее,
веднага за рима душата ми копнее.
Но нямам лист или перо
и римата в тревата се изгубва.

Тъмни, черни дни прегазих,
но светли нощи с рогата си преборих.
Сега луната гледам и си мисля,
защо ли бяла стана?

Дните светли са ми вече,
дълъг път и сънища ни учат.
Но в луната щом се вгледаш,
огледало към душата си откриваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тиа ти тое?
    така питаше дъщеря ми когато беше на годинка и половина и означава "това какво е?"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...