Dec 14, 2008, 11:03 PM

Светъл лъч от душата

  Poetry
706 0 1
Искаш ли със теб да бродим
по пътеки стръмни и дълбоки?
Искаш ли със теб да ходим
по неумолими друми?

Слънцето ли ярко грее,
или пък сърцето пее?
В съня си силно пея
и с неохота очите си отварям.

Луна червена щом изгрее,
веднага за рима душата ми копнее.
Но нямам лист или перо
и римата в тревата се изгубва.

Тъмни, черни дни прегазих,
но светли нощи с рогата си преборих.
Сега луната гледам и си мисля,
защо ли бяла стана?

Дните светли са ми вече,
дълъг път и сънища ни учат.
Но в луната щом се вгледаш,
огледало към душата си откриваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • тиа ти тое?
    така питаше дъщеря ми когато беше на годинка и половина и означава "това какво е?"

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...