Светъл мед
Прелиствам себе си до дъно
в един междумоментен стих
и каня те, мой страннико безсънен,
ела и приседни до мене тих.
Ще ти разкажа на какво ухае
привечер късно липовия цвят
и как като пчеличката мечтая
да се изгубя в този аромат.
Сънят ми в мед да се превърне
по-светъл и от слънчеви лъчи,
това ми стига - Господ да ме зърне
поне веднъж през любещи очи.
И лист по лист да се разтворя
в сияещата алена зора,
на скрития език да проговоря,
челото ми да озари звезда.
На изгрева от златото събирам,
и пия мъдрост от живота стар,
завинаги да любя този свят избирам,
аз друго нямам за небесния олтар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивана Бойчева Все права защищены
