Светъл мед
Прелиствам себе си до дъно
в един междумоментен стих
и каня те, мой страннико безсънен,
ела и приседни до мене тих.
Ще ти разкажа на какво ухае
привечер късно липовия цвят
и как като пчеличката мечтая
да се изгубя в този аромат.
Сънят ми в мед да се превърне
по-светъл и от слънчеви лъчи,
това ми стига - Господ да ме зърне
поне веднъж през любещи очи.
И лист по лист да се разтворя
в сияещата алена зора,
на скрития език да проговоря,
челото ми да озари звезда.
На изгрева от златото събирам,
и пия мъдрост от живота стар,
завинаги да любя този свят избирам,
аз друго нямам за небесния олтар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Бойчева Всички права запазени
