Светъл оазис докрай остани
Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели нощта.
Ти приближи се по залез учудено,
с лека походка излезе от тях.
Спря се до мен и изрече - Йоана,
после погледна с неземни очи.
Сякаш от приказка детска, мечтана,
бе с диадема от лунни лъчи.
Знаех, че срещам великото чудо
в моя неведом - несретен живот.
В мрачни подземия бях се изгубил,
но любовта ти превърна ги в брод.
Моя единствена спътнице нежна,
слънце единствено в моите дни,
в тази житейска пустиня безбрежна
светъл оазис докрай остани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
