Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели нощта.
Ти приближи се по залез учудено,
с лека походка излезе от тях.
Спря се до мен и изрече - Йоана,
после погледна с неземни очи.
Сякаш от приказка детска, мечтана,
бе с диадема от лунни лъчи.
Знаех, че срещам великото чудо
в моя неведом - несретен живот.
В мрачни подземия бях се изгубил,
но любовта ти превърна ги в брод. ...