2 июн. 2007 г., 21:16

Светът е просто фон

1.3K 0 11
Какви ли ще сме като остареем?
Дали ще имаме мечти и цели?
Ще можем ли все още да се смеем
от щастие с душите побелели?

Какви ли ще сме малко преди края?
Дали ще ни е страх да го приемем?
Ще можем ли в отвъдното и рая,
във който сме сега, със нас да вземем?

Какви ли ще сме в следващото ново?
Дали ще трябва в думи да се търсим
или от старите - любов готова
от паяжините само ще отърсим?

... какви ще сме - не ме интересува!
Щом с тебе съм - Светът е просто фон!
... подробностите - обичта ще нарисува
под звуците на прашен саксофон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяващ стих, а финалният куплет е просто прекрасен.

    Поздрав и усмивка.
  • За отвъдното не знам, но когато остареете и побелеете пак ще сте същите, с млади и влюбени души!!! Давам гаранция! Прекрасни влюбени!!!
  • Когато си влюбен е наистина така: "Светът е просто фон!" Пожелавам ти да предпазиш любовта си от паяжините на времето.
    Всъщност любовта може да съществува единствено в сегашно време...
    Поздравления!
  • Следващото ново идва много преди старостта. Любовта се изпарява и остава, най-често само цинизъм. Завиждам на влюбените.
  • Ние сме и фона и обичта,Ники...Поздравления,за стиха!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...