2 июн. 2007 г., 21:16

Светът е просто фон

1.3K 0 11
Какви ли ще сме като остареем?
Дали ще имаме мечти и цели?
Ще можем ли все още да се смеем
от щастие с душите побелели?

Какви ли ще сме малко преди края?
Дали ще ни е страх да го приемем?
Ще можем ли в отвъдното и рая,
във който сме сега, със нас да вземем?

Какви ли ще сме в следващото ново?
Дали ще трябва в думи да се търсим
или от старите - любов готова
от паяжините само ще отърсим?

... какви ще сме - не ме интересува!
Щом с тебе съм - Светът е просто фон!
... подробностите - обичта ще нарисува
под звуците на прашен саксофон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяващ стих, а финалният куплет е просто прекрасен.

    Поздрав и усмивка.
  • За отвъдното не знам, но когато остареете и побелеете пак ще сте същите, с млади и влюбени души!!! Давам гаранция! Прекрасни влюбени!!!
  • Когато си влюбен е наистина така: "Светът е просто фон!" Пожелавам ти да предпазиш любовта си от паяжините на времето.
    Всъщност любовта може да съществува единствено в сегашно време...
    Поздравления!
  • Следващото ново идва много преди старостта. Любовта се изпарява и остава, най-често само цинизъм. Завиждам на влюбените.
  • Ние сме и фона и обичта,Ники...Поздравления,за стиха!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...