2.06.2007 г., 21:16

Светът е просто фон

1.3K 0 11
Какви ли ще сме като остареем?
Дали ще имаме мечти и цели?
Ще можем ли все още да се смеем
от щастие с душите побелели?

Какви ли ще сме малко преди края?
Дали ще ни е страх да го приемем?
Ще можем ли в отвъдното и рая,
във който сме сега, със нас да вземем?

Какви ли ще сме в следващото ново?
Дали ще трябва в думи да се търсим
или от старите - любов готова
от паяжините само ще отърсим?

... какви ще сме - не ме интересува!
Щом с тебе съм - Светът е просто фон!
... подробностите - обичта ще нарисува
под звуците на прашен саксофон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завладяващ стих, а финалният куплет е просто прекрасен.

    Поздрав и усмивка.
  • За отвъдното не знам, но когато остареете и побелеете пак ще сте същите, с млади и влюбени души!!! Давам гаранция! Прекрасни влюбени!!!
  • Когато си влюбен е наистина така: "Светът е просто фон!" Пожелавам ти да предпазиш любовта си от паяжините на времето.
    Всъщност любовта може да съществува единствено в сегашно време...
    Поздравления!
  • Следващото ново идва много преди старостта. Любовта се изпарява и остава, най-често само цинизъм. Завиждам на влюбените.
  • Ние сме и фона и обичта,Ники...Поздравления,за стиха!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...