4 нояб. 2024 г., 13:39

Светът е стих от стар, прастар рефрен...

473 1 0

 

 

Душата ми е сита, а отвъд, 

отвъд блестят сто хиляди искрици! 

Прилича ли сърцето ми на съд, 

събрало обичта на две зеници? 

 

За миговете силен земетръс 

преминах през реки и през баири.

Душата си събирах къс по къс, 

оставях нейде свойте светли дири. 

 

Намирах се в залеза червен, 

в златото на есенните листи. 

Светът е стих от стар, прастар рефрен,

спокойни утрини, зори лъчисти. 

 

Душата ми е сита, а отвъд, 

отвъд блестят сто хиляди искрици! 

Готова съм да тръгна пак на път.

Поканих с мен и шепичка звездици... 

 

Светът е стих от стар, прастар рефрен...

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...