Душата ми е сита, а отвъд, 

отвъд блестят сто хиляди искрици! 

Прилича ли сърцето ми на съд, 

събрало обичта на две зеници? 

За миговете силен земетръс 

преминах през реки и през баири.

Душата си събирах къс по къс, 

оставях нейде свойте светли дири. 

Намирах се в залеза червен, 

в златото на есенните листи. 

Светът е стих от стар, прастар рефрен,

спокойни утрини, зори лъчисти. 

Душата ми е сита, а отвъд, 

отвъд блестят сто хиляди искрици! 

Готова съм да тръгна пак на път.

Поканих с мен и шепичка звездици... 

Светът е стих от стар, прастар рефрен...

Детелина И.Стефанова ✍️🍀