Сърцето ми за теб
ще плаче тази нощ помни.
Но не от радост, а от мъка ще го прави,
защото с грешка моя твоето рани.
Думите излишни са навярно във момента,
но единствено на тях се моля твоето да ми прости.
Изрекох думи, мръсни, нечистиви,
теб накарах да прозреш.
От делата мои долни и нечисти,
рискувах теб да те загубя и на мъка да ме обречеш.
Прости на мен, че с лошо пак подходих без ума си.
Прости на мен, че не послушах, сърцето и ума си.
Тази рана ще я носиш дълго зная, но времето лекува, защото те обичам това ще ти призная.
И когато дойде прошката от теб желана искам само да ти кажа мила, светът е той за двама.
© Борислав Александров Все права защищены