9 мар. 2008 г., 22:29

Светът на любовта

1.2K 0 3

Какво ли ще правя без теб?

Не ще мога да чувствам всеки нов ден

така, както усещах преди.

Друго ще бъде, нали?

 

 

 

Няма я вече същата тръпка

да сме заедно, а когато се мръква,

само едно да желаем -

завинаги така да останем.

 

 

 

Мълчанието е тежест голяма

и надежда понякога няма,

но мечтите се сбъдват тогава,

когато в любовта имаш вяра.

 

 

 

Мечтите не са за никой излишни,

забравяш чрез тях нещата предишни.

Успяваш да видиш дори по-перфектен

света на любовта, пълен с дефекти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© R Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честно казано не си спомням, играх си 5 минути с шрифтовете, за да го докарам :D
  • Светла матрица, кълбо от мечти.
    Докосвам те с думи - морето мълчи,
    погледнало нежно в твоите очи.

    Тръгваш си бързо отново сама,
    вълните отмиват спомен в нощта.
    Не бързай да тръгваш - времето спрях,
    нима ще захварлиш красивия грях.

    В твоята стая ще идвам в нощта
    и с плюшени мечки ще бродя в съня.
    Отключвай вратите, идвам кам теб -
    оградите спират само страха.

    Забравяш ме вече, признай си сама.
    Кораб отплува като спомен в нощта.
    Връщаш се вече към своя шаблон -
    проклета матрица - мечти във кашон.


  • "Успяваш да видиш дори по-перфектен
    света на любовта, пълен с дефекти."
    Какъв шрифт използва?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...