Mar 9, 2008, 10:29 PM

Светът на любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Какво ли ще правя без теб?

Не ще мога да чувствам всеки нов ден

така, както усещах преди.

Друго ще бъде, нали?

 

 

 

Няма я вече същата тръпка

да сме заедно, а когато се мръква,

само едно да желаем -

завинаги така да останем.

 

 

 

Мълчанието е тежест голяма

и надежда понякога няма,

но мечтите се сбъдват тогава,

когато в любовта имаш вяра.

 

 

 

Мечтите не са за никой излишни,

забравяш чрез тях нещата предишни.

Успяваш да видиш дори по-перфектен

света на любовта, пълен с дефекти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© R All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честно казано не си спомням, играх си 5 минути с шрифтовете, за да го докарам :D
  • Светла матрица, кълбо от мечти.
    Докосвам те с думи - морето мълчи,
    погледнало нежно в твоите очи.

    Тръгваш си бързо отново сама,
    вълните отмиват спомен в нощта.
    Не бързай да тръгваш - времето спрях,
    нима ще захварлиш красивия грях.

    В твоята стая ще идвам в нощта
    и с плюшени мечки ще бродя в съня.
    Отключвай вратите, идвам кам теб -
    оградите спират само страха.

    Забравяш ме вече, признай си сама.
    Кораб отплува като спомен в нощта.
    Връщаш се вече към своя шаблон -
    проклета матрица - мечти във кашон.


  • "Успяваш да видиш дори по-перфектен
    света на любовта, пълен с дефекти."
    Какъв шрифт използва?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...