Светът от вчера
Препускаме в измислен кръговрат
с надеждата, че утре идва вчера.
И жалки сме във вечния си глад
изгубеното някак да намерим.
Бутилката от снощи не сладни,
трошиците ги няма по перваза.
Кълвал е някой нашите мечти,
оставил ни е зрънцето омраза.
Угрозата през прага ни пълзи,
пиянството от вчера ни притиска.
Най-лошото навярно предстои.
И късно е да бягам, и не искам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Калъчева Все права защищены
