Светът от вчера
Препускаме в измислен кръговрат
с надеждата, че утре идва вчера.
И жалки сме във вечния си глад
изгубеното някак да намерим.
Бутилката от снощи не сладни,
трошиците ги няма по перваза.
Кълвал е някой нашите мечти,
оставил ни е зрънцето омраза.
Угрозата през прага ни пълзи,
пиянството от вчера ни притиска.
Най-лошото навярно предстои.
И късно е да бягам, и не искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Калъчева Всички права запазени
