24 апр. 2012 г., 13:55

Свидетел

933 0 21

 

 

 

               С В И Д Е Т Е Л

 

 

 

За трийсет сребролунника съблече

и дрехите, и кожата под тях.

Нощта си тръгна с чувство на посечен,

а аз със мисълта, че Юда бях.

 

Макар че не във мойта длан гореше

среброто на подкупния човек.

Свидетел на това душата беше -

тя вече носи кръста си нелек.

 

Опитвам само да си отговоря

на давещия се във мен въпрос,

след който всички пак остават хора,

предали даже своя Бог Христос.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо ли, наистина, "предателите нависоко стигат"? Винаги ме очароваш с умените си да продължиш темата по свой поетичен начин, Доче! Благодаря ти!
  • Живеят вечно вярата,съмнението,
    надеждата и прошката дори.
    Оказва се предателството също
    преражда се и редом с нас върви
    Плете венец от тръни и интриги
    и търси жертви да ги оплете
    Предателите нависоко стигат
    под сянката им времето тъмнее...

    Горчив е въпроса ти, Мария! Поздравления!
  • Благодаря ти за прекрасното вникване в текста, Джейн!
    Темата не на всеки би допаднала, но се радвам, че те е докоснала и съм предизвикала ответна размисъл в теб!
  • Поздравления!
    Свидетелят премълчал истината е точно толкова виновен, колкото и престъпника, и колко много от нас се чувстват така...
  • Вашите думи и оценката в тях винаги намират как да ме зарадват, приятели!
    Усмихната да е душата ви: Чомо, Алина,Нели и Силвия!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...