Свидетел
С В И Д Е Т Е Л
За трийсет сребролунника съблече
и дрехите, и кожата под тях.
Нощта си тръгна с чувство на посечен,
а аз със мисълта, че Юда бях.
Макар че не във мойта длан гореше
среброто на подкупния човек.
Свидетел на това душата беше -
тя вече носи кръста си нелек.
Опитвам само да си отговоря
на давещия се във мен въпрос,
след който всички пак остават хора,
предали даже своя Бог Христос.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
