С В И Д Е Т Е Л
За трийсет сребролунника съблече
и дрехите, и кожата под тях.
Нощта си тръгна с чувство на посечен,
а аз със мисълта, че Юда бях.
Макар че не във мойта длан гореше
среброто на подкупния човек.
Свидетел на това душата беше -
тя вече носи кръста си нелек.
Опитвам само да си отговоря
на давещия се във мен въпрос,
след който всички пак остават хора,
предали даже своя Бог Христос.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados