Свидетел
С В И Д Е Т Е Л
За трийсет сребролунника съблече
и дрехите, и кожата под тях.
Нощта си тръгна с чувство на посечен,
а аз със мисълта, че Юда бях.
Макар че не във мойта длан гореше
среброто на подкупния човек.
Свидетел на това душата беше -
тя вече носи кръста си нелек.
Опитвам само да си отговоря
на давещия се във мен въпрос,
след който всички пак остават хора,
предали даже своя Бог Христос.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
