Свикнали
Виждали ли сте небето преди изгрев?
С всичките му невероятни подробности?
Сякаш бе времето заменило всички мисли
и бе махнало от главата ми тези гости...
Докато търсиш слънцето откъде ще дойде,
когато си свикнал с тъмното и тишината,
разбираш, че фантазията ти сякаш може
да притъпи всичко, да замени светлината...
И като няма облаци, няма даже и птици,
небето е самотно, макар над всички хора.
Рано е! Будните сме само... единици
и, вместо звезди, това сме ние в простора...
Докато, не бързащи, чакаме лъчите да дойдат,
когато сме свикнали с прекрасните нощи,
нямаме нужда от хора, които всичко могат,
а от начало на песен и думи във повече...
***
Хиляди мисли, хиляди дни,
как ще живеем утре, кажи ми?
Нашите истини и тези мечти,
които оставихме във времето...
Плъзга се бавно вратата, отваря;
какво ще донесе утрото - не казва!
Всичките спомени и всички кошмари,
всичката ни обич и всичката омраза...
Бавно, като в странно опиянение,
размити кадри на хора и предмети -
дали епизодът ще има продължение?
Или, по-скоро, е бил той последен...
Хилади дни, хиляди, хиляди дни...
как ще живеем и утре, кажи ми?
Нашите истини, нашите малки мечти,
които оставихме във времето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
