Свобода
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва.
Кръжах на пръсти като нежна пеперуда,
седях безмълвно, а дъхът прокарва
дъга от нежност... не търси там друга.
Но пелената тихо в миг се спусна:
аз пак съм тук... а ти стоиш встрани
и този шанс тъй надалеч препусна,
и линията тънка ни дели,
а изгрева безжалостно ни мами,
но ние сме далеч един от друг,
превърнати във стих от птици нями,
живот във пламък... или нищо тук...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены