7.06.2007 г., 20:37

Свобода

947 0 2
Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва.
Кръжах на пръсти като нежна пеперуда,
седях безмълвно, а дъхът прокарва
дъга от нежност... не търси там друга.
Но пелената тихо в миг се спусна:
аз пак съм тук... а ти стоиш встрани
и този шанс тъй надалеч препусна,
и линията тънка ни дели,
а изгрева безжалостно ни мами,
но ние сме далеч един от друг,
превърнати във стих от птици нями,
живот във пламък... или нищо тук...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Линията е тънка и от самите нас зависи колко често ще я късаме...
  • "а изгрева безжалостно ни мами,
    но ние сме далеч един от друг,
    превърнати във стих от птици нями,
    живот във пламък... или нищо тук..."

    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...