7.06.2007 г., 20:37

Свобода

946 0 2
Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва.
Кръжах на пръсти като нежна пеперуда,
седях безмълвно, а дъхът прокарва
дъга от нежност... не търси там друга.
Но пелената тихо в миг се спусна:
аз пак съм тук... а ти стоиш встрани
и този шанс тъй надалеч препусна,
и линията тънка ни дели,
а изгрева безжалостно ни мами,
но ние сме далеч един от друг,
превърнати във стих от птици нями,
живот във пламък... или нищо тук...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Линията е тънка и от самите нас зависи колко често ще я късаме...
  • "а изгрева безжалостно ни мами,
    но ние сме далеч един от друг,
    превърнати във стих от птици нями,
    живот във пламък... или нищо тук..."

    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...