Jun 7, 2007, 8:37 PM

Свобода 

  Poetry
723 0 2
Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва.
Кръжах на пръсти като нежна пеперуда,
седях безмълвно, а дъхът прокарва
дъга от нежност... не търси там друга.
Но пелената тихо в миг се спусна:
аз пак съм тук... а ти стоиш встрани
и този шанс тъй надалеч препусна,
и линията тънка ни дели,
а изгрева безжалостно ни мами,
но ние сме далеч един от друг,
превърнати във стих от птици нями,
живот във пламък... или нищо тук...

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Линията е тънка и от самите нас зависи колко често ще я късаме...
  • "а изгрева безжалостно ни мами,
    но ние сме далеч един от друг,
    превърнати във стих от птици нями,
    живот във пламък... или нищо тук..."

    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??