7 jun 2007, 20:37

Свобода

  Poesía
944 0 2
Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва.
Кръжах на пръсти като нежна пеперуда,
седях безмълвно, а дъхът прокарва
дъга от нежност... не търси там друга.
Но пелената тихо в миг се спусна:
аз пак съм тук... а ти стоиш встрани
и този шанс тъй надалеч препусна,
и линията тънка ни дели,
а изгрева безжалостно ни мами,
но ние сме далеч един от друг,
превърнати във стих от птици нями,
живот във пламък... или нищо тук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Линията е тънка и от самите нас зависи колко често ще я късаме...
  • "а изгрева безжалостно ни мами,
    но ние сме далеч един от друг,
    превърнати във стих от птици нями,
    живот във пламък... или нищо тук..."

    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...