20 авг. 2011 г., 15:44

Свобода

523 0 0

Тя бе точно там. 

Нежен красив силует на фона на необятния натежал небосвод. 

Знаеше какво следва, знаеше какво иска. 

Мечтата бе на път да се осъществи. 

Въпросите, намерили своя отговор, разплетоха сложната паяжина в главата ù.

Бе направила това, коетото трябваше, бе живяла така, както желаеше. 

Отнякъде се разля малка нощна музика, морски бриз погали чиcтия ù ум. 

 

Моментът настъпи. 

Тя се впусна право негоре и полетя в нежна спирала. 

Мигът бе кратък, а се проточи безкрайно. 

Осезаема бе всяка от капките дъжд по кожата ù, 

всяка нота се вливаше в нея – музикален водопад. 

И започна да пада в безкрайността, 

нежно се сблъска със мрака и потъна във вечното море.

 В дълбините от пърхащи мечти. 

Но в душата си тя още се вихреше в опияняващ летеж. 

Мислите, чувствата, емоциите... 

до последно я държаха в сложен капан. 

И после всичко се сведе до последната реалност.

Краят настъпи тежко в сърцето ù и тя експлодира. 

Разпръснаха се хиляди малки светулки и в миг всичко се обля в светлина. 

Накрая нищо не остана, освен сбъдната мечта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...