Тя бе точно там. 

Нежен красив силует на фона на необятния натежал небосвод. 

Знаеше какво следва, знаеше какво иска. 

Мечтата бе на път да се осъществи. 

Въпросите, намерили своя отговор, разплетоха сложната паяжина в главата ù.

Бе направила това, коетото трябваше, бе живяла така, както желаеше. 

Отнякъде се разля малка нощна музика, морски бриз погали чиcтия ù ум. 

Моментът настъпи. 

Тя се впусна право негоре и полетя в нежна спирала. 

Мигът бе кратък, а се проточи безкрайно. 

Осезаема бе всяка от капките дъжд по кожата ù, 

всяка нота се вливаше в нея – музикален водопад. 

И започна да пада в безкрайността, 

нежно се сблъска със мрака и потъна във вечното море.

 В дълбините от пърхащи мечти. 

Но в душата си тя още се вихреше в опияняващ летеж. 

Мислите, чувствата, емоциите... 

до последно я държаха в сложен капан. 

И после всичко се сведе до последната реалност.

Краят настъпи тежко в сърцето ù и тя експлодира. 

Разпръснаха се хиляди малки светулки и в миг всичко се обля в светлина. 

Накрая нищо не остана, освен сбъдната мечта!