4 нояб. 2007 г., 14:12

Свобода (Демокрация)

1.1K 0 7
Целият бар
в студен неон блести.
Пред прага младо момиче
прави секс за пари!
Ех, Българийо!...
Имаше някога чест,
а ето докъде ти стигна днес!
С поглед изгаснал,
с банкноти в ръце
плюеш на всичко -
студено сърце!
Забрави ти чедата,
за тебе те умрели!
Забрави, че жътварки
песни са ти пели!
Защо ли умряха Левски,
Ботев, Бенковски?
Нима не помниш
Караджата и Раковски?
Забрави ти "раята",
погреба я в Батак,
а живота ти сега е
долнопробен бардак!
Днес се подлагаш на всеки, нали?
Предлагаш ти всичко,
дори без пари!
Пред прага на Евросъюза и Нато
стоиш и с всеки от бара
ще легнеш да спиш!
Ала отново си вънка,
пред прага седиш
и тъй ще да бъде,
докато вечен сън заспиш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така си, но не България, а ние го направихме това!!! Но ние не сме ли България?!
    Обърках се...

    Браво, Яница!
  • Благодаря на всички,които отделиха от времето си, за да ми прочетат стихотворението! от мен!Поласкана съм от коментарите!Давате ми стимул да творя!!!БЛАГОДАРЯ
  • Реализъм до болка познат.
    Поздрав за стиха Яница.
  • Истинско Много ми харесва
  • Истината винаги боли, но е така. !!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...