4.11.2007 г., 14:12

Свобода (Демокрация)

1.1K 0 7
Целият бар
в студен неон блести.
Пред прага младо момиче
прави секс за пари!
Ех, Българийо!...
Имаше някога чест,
а ето докъде ти стигна днес!
С поглед изгаснал,
с банкноти в ръце
плюеш на всичко -
студено сърце!
Забрави ти чедата,
за тебе те умрели!
Забрави, че жътварки
песни са ти пели!
Защо ли умряха Левски,
Ботев, Бенковски?
Нима не помниш
Караджата и Раковски?
Забрави ти "раята",
погреба я в Батак,
а живота ти сега е
долнопробен бардак!
Днес се подлагаш на всеки, нали?
Предлагаш ти всичко,
дори без пари!
Пред прага на Евросъюза и Нато
стоиш и с всеки от бара
ще легнеш да спиш!
Ала отново си вънка,
пред прага седиш
и тъй ще да бъде,
докато вечен сън заспиш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така си, но не България, а ние го направихме това!!! Но ние не сме ли България?!
    Обърках се...

    Браво, Яница!
  • Благодаря на всички,които отделиха от времето си, за да ми прочетат стихотворението! от мен!Поласкана съм от коментарите!Давате ми стимул да творя!!!БЛАГОДАРЯ
  • Реализъм до болка познат.
    Поздрав за стиха Яница.
  • Истинско Много ми харесва
  • Истината винаги боли, но е така. !!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...