СВОБОДАТА ДА ОБИЧАМ ТЕБ

Сенките нощта обичат,

Викат мрака на вечеря.

Огънят от свещите изтичва
Без проблем да го намери.
Обичта е нужно чувство.
Даваш и я получаваш.
А пък огънят изкусно
Тази обич отразява.
Аз се питам непрестанно,

Денем сенките щом видя:

А е толкоз, толкоз рано,

Огънят къде отиде?

Без воала на тъмата
Има много неспокойства.
Чувствата са свободата –
А пък изборът ти – твой си е.
Мила моя, днес отново

Този стих за тебе пиша.

Ежедневното ни слово
Без любов не ще да диша!!!