Свободата да обичам теб
СВОБОДАТА ДА ОБИЧАМ ТЕБ
Сенките нощта обичат,
Викат мрака на вечеря.
Огънят от свещите изтичва
Без проблем да го намери.
Обичта е нужно чувство.
Даваш и я получаваш.
А пък огънят изкусно
Тази обич отразява.
Аз се питам непрестанно,
Денем сенките щом видя:
А е толкоз, толкоз рано,
Огънят къде отиде?
Без воала на тъмата
Има много неспокойства.
Чувствата са свободата –
А пък изборът ти – твой си е.
Мила моя, днес отново
Този стих за тебе пиша.
Ежедневното ни слово
Без любов не ще да диша!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени