26 мая 2020 г., 12:38
Свободен
СВОБОДЕН
Разбити са всички врати
и всички прозорци са счупени.
Отвсякъде вятър свисти
и къса от мозъка струпеи.
На тухли са всички стени,
а стрити на прах пък са тухлите.
Безжалостни, страшни вълни
отнасят мечтите ми – кухите.
Изгнили са всички греди
и в нищото покривът струпан е.
Реки от дъждовни води
отмиват надеждите глупави.
Тресат се скали и земя,
основите с трясък са рухнали…
И сякаш безглава ламя –
полита душата избухнала!
© Раммадан Л.К. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много благодаря!
-
Великолепно!!
-
Много благодаря!
-
"И сякаш безглава ламя –
полита душата избухнала!"
Поздравляю! Удачи и читательского интереса! -
Благодаря на Гюрхан за отговора. Очаквах го на лично съобщение. Там попитах, за да не разсекретявам тайната вота. А попитах, за да си сверя часовника, ако има нужда. Е, оказа се, че няма. Поставянето на оценка съвсем не е задължително. От морална гледна точка е редно, когато човек слага доста по-различна оценка от масовката, да се аргументира. Любопитно е дали той вижда нещо, което останалите не успяват. Или обратното. Признавам, и на мен понякога не ми достига въображение, четейки някои творби си мисля: дано авторът е наясно какво е искал да каже, защото аз не съм. Пък и едно е да е искал да го каже, а друго е да го е казал. Чак такъв буквален прочит не очаквах. В поезията има олицетворения /приписване на човешки качества на природни явления и неодушевени предмети, а също и на животни/. И точно това я прави интересна. Вятърът може да милва /без да има ръце/. Къщата може да спи, да гледа, да диша, дори да умира. Вълнѝте могат да изпитват чувства.
"почиват яростни вълнѝ" – П. Яворов -
Много точно и добре казано.
-
Буквална е само науката, поезията е игра на въображението!
Без него би била само сухо редене на думи, като в речник. -
Сърдечно благодаря.
Наистина е излишно да се обяснява поезията, но някои я тълкуват прекалено буквално и понякога без съществени аргументи просто се заяждат.
-
"За очевидното не се говори!" древна индийска сентенция от една философия
Толкова образно, нямаше смисъл да правиш "преразказ от картина"
Впечатляващо пишеш!
Хубав ден! -
Благодаря на Петър и на всички, които коментираха творбата.
Не мисля да се намесвам в завързалия се спор между Георги и Гюрхан.
Ще отговоря само на първия коментар, който Гюрхан публикува.
Първо, какъв е проблемът в това, че единственият творец, когото следвам, е Майстора?
Второ, какви оценки Вие сте получавали изобщо не ме интересува. Лично аз никога не съм чел Ваши произведения и съответно не съм поставял оценки и не съм коментирал Ваши произведения.
Трето, наистина вятърът няма ръце, но интересно тогава как кърши клони, събаря цели дървета, преобръща коли и, забележете, къса електрическите жици.
"Струпеите" върху мозъка може да са например стари емоционални травми или спомени...
"На тухли са всички стени" - в смисъл, че са съборени, раздробени тухла по тухла.
Какъв е проблемът вълните да са едновременно "страшни" и "безжалостни"?
За мен мечтите и надеждите са вид робство, затова съм ги представил като "кухи" и "глупави".
Защо да не може "цял покрив" да е струпан? -
Хареса ми, ритъмът е тежък, и така трябва, за да кореспондира с идеята, и не се губи чувството, чак до края. Има енергия.
П.С. Не ви се бъркам Жоро, но Гюрхан е мъжко име. 👍 -
Извиних ти се публично, извиних ти се и на лични.
И то за едно недоразумение и от твоя, и от моя страна.
И то е искрено!
Повече не мога нищо да сторя.
Ще кажа само за последен път тук, че съжалявам за станалото, и спирам.
Пожелавам ти от сърце да си жива и здрава, както и много щастие и успехи във всичко.
С уважение :
Георги Каменов -
Ще останат само най-качествените... Аз съм от калпавите, на които всеки може да размахва назидателно с показалец! Ха - знаел съм думата "показалец"... Не знаех.
-
Извиних ти се, не съм искал да те обидя, повярвай ми.
И не виждам причина да предприемаш подобни действия.
Извинявай отново и отново!
И според мен в края на крайщата няма причина за подобна твоя постъпка.
Та тук през ден все някои автори се разминават с мнения, коментири и тълкуванията им - и то много по-сериозно даже... На този принцип, човек нямаше да остане. -
Щом нещата стигнаха дотук, моля най-настоятелно, админа да изтрие всички мои творби, а после и профила ми. Сбогом на всички.
-
Това не го знаех, извинявам се тук!
Извинявам се и за всяка неволна обида, която си усетила в моите мнения, това не ми е било цел!
Наистина! -
Вместо да ми се извиниш, и ти изискваш от мен да се обоснова, много добре знаейки, че аз изтрих творбите си от стихове.бг Ако ще ти достави удоволствие, ще ги изтрия и от този сайт, за да ти доставя удоволствие. Поете, нима наистина си вярваш, чесамо ти знаеш кво е метафора?!!! Блаженни са вярващите...
-
Гюрхан, изразих позиция в защита на моят предходен коментар по творбата.
И не използвах една обида спрямо теб!
Докато ти си позволи тук не една такава.
И с извинение, но твои творби почти не съм коментирал.
Моля, докажи противното с фактология.
Ще ми е интересно и на мен да видя подобно нещо.
Да, отделни творби може, но дотам.
С най-добри чувства от мен към теб. -
Господин Георги Каменов, знам те от сайта стихове.бг Там често ме хвалеше и поздравяваше, а тук ме плюеш най-нахално обяснявайки ми какво е метафора. Даже, най-нагло ми препоръчваш "някой речник". Не знаех, че един поет може да бъде нагъл, но ти си ярък пример. Бъди жив и здрав. Бих говорил само с автора за неговата творба, но при него все някой друг тръгва да го защитава сякаш той има нужда от чужда защита...
-
Относно предходното мнение - в Поезията, а и не само в нея има нещо, което се нарича Метафора (за значението на думата, препоръчвам някой речник).
Образноста на даден творец силно се влияе от употребата им! Когато се прекали, става кичозно често и прекалено. Но тук е спазен балансът в това отношение.
Естествено, има автори, които почти не ползват такива, но когато има Майсторство и Талант, и с тях, и без тях, има Резултат.
С най-добри чувства към автор и всеки коментирал. -
Единственият творец когото авторът следва, изисква от мен мен, читателя, да дам обяснение защо съм гласувал със "става"... Добре, ето моето обяснение за моята лична оценка, която е много повече от "единиците", които аз съм получавал напълно необосновано и без някой да им търси сметка. Първо: "и къса от мозъка струпеи" - вятърът няма ръце, следователно той не може да къса! Мозъкът няма кожа - следователно върху него не може да има струпеи! "На тухли са всички стени"? Примерно: на бетон са всички основи - нима е правилно?! Вълните не само са "безжалостни", а и - "страшни"... и "отнасят кухи мечти"... Сапунени мечти ли са мечтите на автора?! Как цял покрив... може да е "струпан"?! Не разбирам... Искрен съм, Рамадан, искрен и честен - за разлика от много много други творци, които публикуват в сайта. Нима съм длъжен да оценя всяка твоя творба с "препоръчвам"? Нима съм длъжен да харесвам поезията ти?... Не мисля. Аз уважавам всеки един човек на тази планета, но аз също имам претенции към вас
-
Много е силно! Браво!
-
Каквато ще да е, важното е, че стихотворението ти е много силно! Умееш лаконично да изразяваш емоции и чувства!
-
Благодаря на всички за интереса и за поздравленията.
Може би тази свобода е страшна или тъжна, но на този етап от развитието си смятам, че това е единствената истинска свобода. А и ако искаш да изградиш нещо ново, нещо различно, заради което да си струва да живееш, е по-добре да разрушиш напълно, да сринеш до основи старото, вместо да го поправяш... -
Много ми хареса!
-
Тъжно.
Поздравявам те. -
Класическият стих не е загинал! Възраждане, на фона на отминалия 24 май! Поздравления!
-
Силно!
-
" За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига —
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига."
Д. Дебелянов
Революциите носят промени. Носят чувство на свобода. Всъщност сменят една тирания с друга. Но докато човек се чувства свободен, гради новия свят от руините на стария с невероятен ентусиазъм. И след едно поколение цикълът обикновено се повтаря.
Свободата на духа е друга бира. Постижима е извън материалната обвивка. Без стени, греди и покрив, кухи мечти и глупави надежди, които са част от нея. -
Тъжна е такава свобода.
Душата се нуждае от нов градеж!
Искрено се надявам да преодолееш разрухата, защото болка стене от всеки стих.
Друго нямам желание да коментирам. -
Звучи потресасаващо!... Силно въздействаща образност! Поздравления, Рамадан! Неслучайно Майсторът те е отличил!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
