26 мая 2020 г., 12:38

Свободен

1.9K 6 31

СВОБОДЕН

 

Разбити са всички врати

и всички прозорци са счупени.

Отвсякъде вятър свисти

и къса от мозъка струпеи.

 

На тухли са всички стени,

а стрити на прах пък са тухлите.

Безжалостни, страшни вълни

отнасят мечтите ми – кухите.

 

Изгнили са всички греди

и в нищото покривът струпан е.

Реки от дъждовни води

отмиват надеждите глупави.

 

Тресат се скали и земя,

основите с  трясък са рухнали…

И сякаш безглава ламя –

полита душата избухнала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Произведението е включено в:

По черно-белите клавиши на душата 🇧🇬

По черно-белите клавиши на душата
2.2K 2 7

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря!
  • Великолепно!!
  • Много благодаря!
  • "И сякаш безглава ламя –
    полита душата избухнала!"
    Поздравляю! Удачи и читательского интереса!
  • Благодаря на Гюрхан за отговора. Очаквах го на лично съобщение. Там попитах, за да не разсекретявам тайната вота. А попитах, за да си сверя часовника, ако има нужда. Е, оказа се, че няма. Поставянето на оценка съвсем не е задължително. От морална гледна точка е редно, когато човек слага доста по-различна оценка от масовката, да се аргументира. Любопитно е дали той вижда нещо, което останалите не успяват. Или обратното. Признавам, и на мен понякога не ми достига въображение, четейки някои творби си мисля: дано авторът е наясно какво е искал да каже, защото аз не съм. Пък и едно е да е искал да го каже, а друго е да го е казал. Чак такъв буквален прочит не очаквах. В поезията има олицетворения /приписване на човешки качества на природни явления и неодушевени предмети, а също и на животни/. И точно това я прави интересна. Вятърът може да милва /без да има ръце/. Къщата може да спи, да гледа, да диша, дори да умира. Вълнѝте могат да изпитват чувства.
    "почиват яростни вълнѝ" – П. Яворов

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...