26.05.2020 г., 12:38

Свободен

1.9K 6 31

СВОБОДЕН

 

Разбити са всички врати

и всички прозорци са счупени.

Отвсякъде вятър свисти

и къса от мозъка струпеи.

 

На тухли са всички стени,

а стрити на прах пък са тухлите.

Безжалостни, страшни вълни

отнасят мечтите ми – кухите.

 

Изгнили са всички греди

и в нищото покривът струпан е.

Реки от дъждовни води

отмиват надеждите глупави.

 

Тресат се скали и земя,

основите с  трясък са рухнали…

И сякаш безглава ламя –

полита душата избухнала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Произведението е включено в:

По черно-белите клавиши на душата

По черно-белите клавиши на душата
12,31 лв.
2.2K 2 7

Коментари

Коментари

  • Много благодаря!
  • Великолепно!!
  • Много благодаря!
  • "И сякаш безглава ламя –
    полита душата избухнала!"
    Поздравляю! Удачи и читательского интереса!
  • Благодаря на Гюрхан за отговора. Очаквах го на лично съобщение. Там попитах, за да не разсекретявам тайната вота. А попитах, за да си сверя часовника, ако има нужда. Е, оказа се, че няма. Поставянето на оценка съвсем не е задължително. От морална гледна точка е редно, когато човек слага доста по-различна оценка от масовката, да се аргументира. Любопитно е дали той вижда нещо, което останалите не успяват. Или обратното. Признавам, и на мен понякога не ми достига въображение, четейки някои творби си мисля: дано авторът е наясно какво е искал да каже, защото аз не съм. Пък и едно е да е искал да го каже, а друго е да го е казал. Чак такъв буквален прочит не очаквах. В поезията има олицетворения /приписване на човешки качества на природни явления и неодушевени предмети, а също и на животни/. И точно това я прави интересна. Вятърът може да милва /без да има ръце/. Къщата може да спи, да гледа, да диша, дори да умира. Вълнѝте могат да изпитват чувства.
    "почиват яростни вълнѝ" – П. Яворов

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...