26.05.2020 г., 12:38

Свободен

1.9K 6 31

СВОБОДЕН

 

Разбити са всички врати

и всички прозорци са счупени.

Отвсякъде вятър свисти

и къса от мозъка струпеи.

 

На тухли са всички стени,

а стрити на прах пък са тухлите.

Безжалостни, страшни вълни

отнасят мечтите ми – кухите.

 

Изгнили са всички греди

и в нищото покривът струпан е.

Реки от дъждовни води

отмиват надеждите глупави.

 

Тресат се скали и земя,

основите с  трясък са рухнали…

И сякаш безглава ламя –

полита душата избухнала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Произведението е включено в:

По черно-белите клавиши на душата

По черно-белите клавиши на душата
12,31 лв.
2.2K 2 7

Коментари

Коментари

  • Много благодаря!
  • Великолепно!!
  • Много благодаря!
  • "И сякаш безглава ламя –
    полита душата избухнала!"
    Поздравляю! Удачи и читательского интереса!
  • Благодаря на Гюрхан за отговора. Очаквах го на лично съобщение. Там попитах, за да не разсекретявам тайната вота. А попитах, за да си сверя часовника, ако има нужда. Е, оказа се, че няма. Поставянето на оценка съвсем не е задължително. От морална гледна точка е редно, когато човек слага доста по-различна оценка от масовката, да се аргументира. Любопитно е дали той вижда нещо, което останалите не успяват. Или обратното. Признавам, и на мен понякога не ми достига въображение, четейки някои творби си мисля: дано авторът е наясно какво е искал да каже, защото аз не съм. Пък и едно е да е искал да го каже, а друго е да го е казал. Чак такъв буквален прочит не очаквах. В поезията има олицетворения /приписване на човешки качества на природни явления и неодушевени предмети, а също и на животни/. И точно това я прави интересна. Вятърът може да милва /без да има ръце/. Къщата може да спи, да гледа, да диша, дори да умира. Вълнѝте могат да изпитват чувства.
    "почиват яростни вълнѝ" – П. Яворов

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...