31 окт. 2010 г., 17:40
Свободен
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи,
яхала умираща надежда – заминавам.
Притварям уморените очи
и всички хорски грешки аз прощавам.
Отивам си с товар на плещите,
че не можах да ти докажа колко
всъщност беше ми и още си ми ти.
Политам във сърцето с болка.
Тръгвам със залязващото слънце.
Последен поглед, последен ден.
Отидох си, изчезнах, няма ме...
Доволен? Ето, вече си свободен!
© Стефка Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво !
-
Благодаря за корекцията, ще се опитам да го редактирам
-
Намеквам, че "свободен" не се римува с "ден"
Иначе честито на лирическия. -
Да. Лирическият е освободен от това, да даде втори шанс и от обвързаността си с лирическата.. Просто свободен.
-
"Свободèн" ?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав за искрено споделеното, Стефи!