31 окт. 2010 г., 17:40

Свободен 

  Поэзия
703 0 6
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи,
яхала умираща надежда – заминавам.
Притварям уморените очи
и всички хорски грешки аз прощавам.
Отивам си с товар на плещите,
че не можах да ти докажа колко
всъщност беше ми и още си ми ти.
Политам във сърцето с болка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??