Свободен
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи,
яхала умираща надежда – заминавам.
Притварям уморените очи
и всички хорски грешки аз прощавам.
Отивам си с товар на плещите,
че не можах да ти докажа колко
всъщност беше ми и още си ми ти.
Политам във сърцето с болка.
Тръгвам със залязващото слънце.
Последен поглед, последен ден.
Отидох си, изчезнах, няма ме...
Доволен? Ето, вече си свободен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
