Свободен
Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи,
яхала умираща надежда – заминавам.
Притварям уморените очи
и всички хорски грешки аз прощавам.
Отивам си с товар на плещите,
че не можах да ти докажа колко
всъщност беше ми и още си ми ти.
Политам във сърцето с болка.
Тръгвам със залязващото слънце.
Последен поглед, последен ден.
Отидох си, изчезнах, няма ме...
Доволен? Ето, вече си свободен!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
