Oct 31, 2010, 5:40 PM

Свободен 

  Poetry
665 0 6

 

 

Тръгвам си заедно със слънцето,

но като него дали ще се върна?

Грешки допуснах, признавам,

но ти също гръб ми обърна...

 

Ще отпътувам с последните лъчи,

яхала умираща надежда – заминавам.

Притварям уморените  очи

и всички хорски грешки аз прощавам.

 

Отивам си с товар на плещите,

че не можах да ти докажа колко

всъщност беше ми и още си ми ти.

Политам във сърцето с болка.

 

Тръгвам със залязващото слънце.

Последен поглед, последен ден.

Отидох си, изчезнах, няма ме...

Доволен? Ето, вече си свободен!

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??