Свободна ли съм? - мисля си на глас,
задавам си въпроси, но не отговарям,
души ме споменът за неутихнал бяс
и зад стени хартиени душа затварям.
Със стъклен катинар се закопчах,
прииска ми се да съм адски недостъпна.
Страна от кубчето на Рубик бях -
със форма, но разбъркана и трудна...
Свободна ли съм? - въпреки страха,
че някой вечно във врата ми диша...
Или попила мокрото, изхвърлена троха
поредната си изповед аз пиша.
Дали е свобода това, че се раздавам -
безусловно... и наивно нещадящо
и до повярване самичка си повтарям,
че има вкус във блюдото вонящо...
С изцъклените си очи говоря,
а подписа ми, в сделка неизгодна -
не с хора, а с емотикони споря...
И губя смисъла на думата "Свободна"...
© Ирена Георгиева Все права защищены