Свободна ли съм? - мисля си на глас,

задавам си въпроси, но не отговарям,

души ме споменът за неутихнал бяс

и зад стени хартиени душа затварям.

Със стъклен катинар се закопчах,

прииска ми се да съм адски недостъпна.

Страна от кубчето на Рубик бях -

със форма, но разбъркана и трудна...

Свободна ли съм? - въпреки страха,

че някой вечно във врата ми диша...

Или попила мокрото, изхвърлена троха

поредната си изповед аз пиша.

Дали е свобода това, че се раздавам -

безусловно... и наивно нещадящо

и до повярване самичка си повтарям,

че има вкус във блюдото вонящо...

С изцъклените си очи говоря,

а подписа ми, в сделка неизгодна -

не с хора, а с емотикони споря...

И губя смисъла на думата "Свободна"...