Свободни мисли

Свободно мисли се изливат на хартия,

отваря се душата, днес не спи.

Оставям се на истината своя,

потулила в утрото искри.

Заражда се в мен надежда,

макар че той ме нарани.

И до какво наистина се свежда,

застанали от две страни.

Един към друг вървим и си мечтаем

за ден в който заедно летим,

за спомените вече не ридаем,

с протяжен танц на пантоним.

Преструвките са мимолетни струни,

избягваме да свирим в плен.

Твоите целувки като древни руни,

изписват се от цялото по мен.

На вън вали, неясни небесата,

с теб и двамата мечтаем да творим.

Златни нишки везат ни крилата,

заедно отново, за да полетим.