Свободни мисли
Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда,
макар че той ме нарани.
И до какво наистина се свежда,
застанали от две страни.
Един към друг вървим и си мечтаем
за ден в който заедно летим,
за спомените вече не ридаем,
с протяжен танц на пантоним.
Преструвките са мимолетни струни,
избягваме да свирим в плен.
Твоите целувки като древни руни,
изписват се от цялото по мен.
На вън вали, неясни небесата,
с теб и двамата мечтаем да творим.
Златни нишки везат ни крилата,
заедно отново, за да полетим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Петкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ