7.12.2025 г., 20:43

Свободни мисли

42 0 0

Свободно мисли се изливат на хартия,

отваря се душата, днес не спи.

Оставям се на истината своя,

потулила в утрото искри.

 

Заражда се в мен надежда,

макар че той ме нарани.

И до какво наистина се свежда,

застанали от две страни.

 

Един към друг вървим и си мечтаем

за ден в който заедно летим,

за спомените вече не ридаем,

с протяжен танц на пантоним.

 

Преструвките са мимолетни струни,

избягваме да свирим в плен.

Твоите целувки като древни руни,

изписват се от цялото по мен.

 

На вън вали, неясни небесата,

с теб и двамата мечтаем да творим.

Златни нишки везат ни крилата,

заедно отново, за да полетим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Петкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...