Свободният човек
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
Под дъжда клошар бездомен
количка бута с някакви неща,
асфалтът като диамант огромен
брои му стъпките в ноща.
Градът отдавна е заспал,
завива го в бетонната си пазва,
под стълби нейде място му е дал
и тайните си свои му разказва.
Разказва за какво ли не,
любов, предателства, разводи.
Палитра с много цветове,
от богатства до несгоди.
Несретника превит на две
капчука постепенно го унася,
сънува ту прекрасни светове,
ту в миналото се пренася.
Семейство, дом, деца си има,
престижна работа, заплата.
Как всичко банката му взима,
как изоставя го жената.
Няма ги приятелите стари,
скъсаха се свързващите нишки.
Щом злото върху него се стовари,
всички се покриха като мишки.
А днес, забравил свойто его,
той радва се на птичките, листата.
Каквото има, всичко е на него,
не мисли за проклетата заплата.
Съдбите и на хора, и на псета
оказва се, че някак си са сходни.
Има сити, но скопени
и други, гладни но свободни.
Авт. Весо: 15.11.2017г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
