Свободно лято с топъл бриз
Свободно лято с топъл бриз,
възторг расте, а не каприз
и слънчеви щастливи дни
летят си с белите вълни.
Но колко ще остана тук,
а слънце – захарен памук
морето капе тук и там,
оставам вечно, туй го знам.
Ухае ми на пресен сняг,
нима е зима, ама как?
Усещам топлото море...
Е, значи лято е, добре
познавам този мил сезон.
Я, господинът е с балтон,
а къщите са с бял калпак.
Но пясъкът горещ е знак
за лятно прелестно море.
Снежинки...Как да разбере
сезонът истински човек?
Навярно отговорът лек:
отвътре летни дълбини,
отвън снегът се настани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
