Свободното място
Как да ти кажа? В ума ми си вече!
Трезвата мисъл докрай... разпиля...
С нея страха ми, срама ми съблече,
та моите ценности чак разболя!
Плачат, горките, от гняв покосени -
доскоро че здрави и силни били!
Кървят непотребни, болни, свалени -
роптаят безумни, подли и зли!
Дали ще получа любовна магия,
защото от нея сама се лиших...
Не мога да бягам и няма да крия,
че даже мечтите си днес промених!
Не вярвам, че имаме „утре” прекрасно!
Досадно е даже и план да кроя!
Важно за мен е свободното място,
на което в момента до тебе лежа!
© Десислава Вълова Все права защищены
Досадно е даже и план да кроя!"
Какво говориш, Хапчице-Капчице! Ти изглежда не само си си променила мечтите си, но си ги и убила - спряла си да мечтаеш!
И за какво ти е толкова "важно" свободното място до него, ако никакви следващи планове нямаш? Ти, както разбирам, просто си щастлива, че си на това място. Така би трябвало да е, но скруполите ти - срам ли, страх ли, угризения някакви ли, не те оставят! Гони ги надалече!